Природен резерват "Алиботуш", п. Славянка Погранична планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив. Алиботуш е резерват с национално и международно значение – 1 от 17-те биосферни резервати в България по програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”.
Славянка, Китка планина (до 1955 – АлиБотуш) – погранична планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив. Северното и подножие се очертава от долината на Голешевска река и на Буровица, северозападните склонове завършват в Санданската котловина. Дължината и е 36 км, широчината и е около 12 км, средната надморска височина е около 1100 м, площта в България е 96 кв. км. Главното планинско било е с посока запад-изток. Очертава се от върховете Овчарец, Гоцев връх, Малък Царев Връх и Свети Константин. По-големи реки, които водят началото си от Славянка са Петровска река, Белянов дол и Хамбарица. Има много стръмни котловини, няколко климатични пояса. Снежната покривка във високопланинските части се задържа 160-200 дни. Разнообразие от растителни и животински видове. За запазване на най-компактното находище на черна руда в Балканския полуостров и на многообразните редки растителни и животински видове в северните склонове на планината е обособен резерватът “Али ботуш”. Резерватът попада в границите на община Хаджидимово 30 км. асвалтов път югозападно от Гоце Делчев до с. Парил + 2ч. Спокойно ходене в южна посока. Обхваща ценни растителни и животински видове. Граничното положение и статутът на резерват за по-голямата част от Славянка ограничава до минимум стопанската дейност в нея. Единствено в района на с. Петрово се добива мрамор.
Огняновски минерални бани, с. Огняново Балнеоложки курорт, специфичен микро климат, свързан с цъфтенето на естесвените акациеви насаждения и локалните въздушни течения по долината на р. Канина. 24 термоминерални извора със сумарен дебит 102л/сек.
Огняновски минерални бани – долина на р. Канина (540 – 600м), Западни Родопи, с. Огняново (1 км южно от общ. Гърмен) 12 км асфалтоф път североизточно от Гоце Делчев. Балнеоложки курорт, специфичен микро климат, свързан с цъфтенето на естесвените акациеви насаждения и локалните въздушни течения по долината на р. Канина. 24 термоминерални извора със сумарен дебит 102 л/сек и ср. температура на водата 39 -40oC, има 2 основни находища: Крайречно с 2 локализации – в района на т. нар Градски бани /1,5 км северно от с.Огняново/ и около профилакториум “Огняново” - 17 извора с общ дебит “Мирото” с два открити басейна – най-горещите в района с температура 42,5oC и 42oC. Има стара римска баня обявена за паметник на културата. Крайселско, отстоящо на 600 м северно от с. Огняново в района на т. нар. Селски бани. 7 извора с общ дебит 17 л/сек и температура 16-40oC. Водите са бистри, безцветни, със слаб дъх на сероводород, без санитарно – химическо замърсяване, бактериологично чисти. Физико-химичен състав - хипертермални, слабо минерализирани - ср. 270мг/л, силициево – флуорни - ср. 5,3 мг/л, хидрокарбонатно-сулфатни и натриеви с повишено съдържание на калций, силна алкална реакция /pH = 8,1-9,4/, безвредно количество радон 0,7-0,7 нанокри. Подходящи за външно и питейно бланеололечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, ендокринната, дихателната и храносмилателната системи, обмяна на веществата, нервни, гинекологични и сърдечно-съдови болести. Има изграден модерен профиклакториум и още няколко ведомствени почивни станции с общ капацитет около 500 легла. Използва се за балнеололечение и профилактика, питейни и хигиенно-битови нужди, отопление.
Общински Исторически Музей, гр. Гоце Делчев Музеят е единствения център за проучване, съхранение и социализация на уникалното културно – историческо и архитектурно наследство на града и общината. Музеят е създаден със съдействието на дарители – родолюбци. Общинският исторически музей е отворен за посетители през 1979 г.
Представените експозиции представят движимите автентични материални свидетелства за човешко присъствие и дейност, които имат научна и културна стойност, притежават обществена значимост и са свързани с митичния и романтичен Гоцеделчевски район.
Къщата, в която е уредена експозицията, е построена през 1877 година от български майстори. Построена е в стил “барок”. Дърворезбите на таваните и вратите на първия етаж в представителните 4 стаи са изработени от местни майстори – резбари, последователи на Дебърската школа. Къщата е принадлежала на богат търговец на тютюни от гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
Ежегодно в музея се представят изложби с археологически находки, свързани с културата на тракийците, славяните и прабългарите, открити в долината на древната река Нестос (дн. Места). В отдел ”Археология” се съхраняват 1500 музейни единици.
В залите на музея се представят изложби и образователни програми за ученици и възрастни, относно важни годишнини и чествания за исторически личности и събития, свързани с местната и национална история.
През Възраждането, гр. Неврокоп се утвърждава като важен център на занаятчийско производство и търговия. По това време в града се провежда прочутия Неврокопски панаир и на територията му функционират над 500 занаятчийски работилници. Съчетал в себе си природната красота на четирите планини – Южен Пирин, Славянка, Стъргач и Западните Родопи, както и своеобразието на българската материална и духовна култура – Гоцеделчевския край се явява като един от най – богатите етнографски и фолклорни райони в България, със силно изразена местна специфика.
Художествените тъкани, носиите от 9-те етнографски микрорайона, произведенията на занаятчиите – звънчари, медникари, грънчари, куюмджии, мутафчии и др., съхранени и експонирани в отдел Етнография наброяват над 2500 единици. Ежегодно в музея се представят етнографски изложби и се възстановяват характерни календарни обичаи, съхранени до днес от жителите на района. За гостите от страната и чужбина се представят ревюта на традиционни костюми. През Възраждането гр. Неврокоп е най – важния и единствен културно – просветен център за българите в Източна Македония. Развитието на просветните, църковни и национално – освободителни борби са представени в отделна експозиция със снимки и веществени материали. Те наброяват над 1000.
Предлаганите организирани екскурзоводски маршрути до исторически местности и паметници на културата като Никополис ад Нестум (с. Гърмен), с. Копривлен – антично и средновековно селище, до многобройните стари църкви, манастири и др. са изключително приятно преживяване.
Споменът за видяното, ще Ви накара да се върнете отново в музея и в архитектурните резервати наблизо като с. Ковачевица, Лещен, Долен, Делчево.
Никополис ад Нестум - град на победата при Места. Намира седо с. Гърмен /кв. Заграде/, общ. Гърмен – 7 км. асвалтов път североизточно от гр. Гоце Делчев. Обявен за паметник на културата с национално и международно значение.
Антично селище, основано от римския император Траян, през 106 г. в/у старо тракийско селище на племето беси. Културен разцвет – II – VI в., разрушено в края на VI в. от славяни и авари. В/у развалините възниква средновековно селище съществувало през периода 10-12 в.; най-интензивен градски живот е имало през късно-античния период 4-6 в.; понастоящем проучената територия заема 13 х. площ. При разкопки са разчистени 280 м крепостни стени, основи от обществени и култови сгради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуйка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и други. В близост до укрепения град са открити 2 раннохристиянски базилики от V в. /в центъра на Гърмен и на 2,5 км югоизточно в мест. Грамадето/ с мозаечен под и геометрични, растителни и животински мотиви, които вероятно са част от целия комплекс.
Интересен паметник на късноантичната каменна пластика представлява намерената във фрагментарно състояние олтарна маса. Знае се, че е намерена в руините на постройка разположена в северозападната част на античния град. В експозицията на Историческия музей в град Гоце Делчев са достигнали седем фрагмента от откритите осем от масата.
Масата представлява плитък диск с кръгла форма и диаметър 1,15 м. Изработена е от бял мрамор с добре полирана горна повърхност. По периферията на дъното обикаля бордюр с майсторски изработена релефна украса. Релефите върху рамката представляват композиция от четири сцени – три ловни и една с фантастични морски животни, които са разделени от четири човешки глави – две мъжки и две женски – на Аполон, Артемида, Атина и Хефес, но в случая те имат само декоративно значение.
В лапидариума на музея в гр. Гоце Делчев е пренесено от терена на Никополис ад Нестум корито от мрамор с размери 2м./0.76м.- с разположение от двата края релефни кръстове – 2 бр. с удебелени и разширяващи се краища /с височина 0,30м./ - тип гръцки, а в средата с релефна фигура с изображение на стилизиран растителен мотив /четирилистна розетка в кръг/. В левия край има оставен процеп за изтичане на водата. Датира се от IV в. И е свързано с раннохристиянска базилика, вероятно използвано в кръщенията и.
Неотдавна във фонда на Исторически музей в гр. Гоце Делчев постъпи мраморна плоча, вероятно част от олтарна преграда, намерена в землището на с. Скребатно, което е на територията на Никополис ад Нестум. Тя има правоъгълна форма с размери 0.85м./0.43м. Украсата и не е много вдлъбната, с кръст гръцки тип, с размер височина 0.20м., стоящ върху ваза с кръгове и ромбове, от която излизат растителни мотиви-гроздове и лозови клонки /лице/. На обратната страна е изобразен кръст гръцки тип, по цялата дължина 0.85м./0.43м. Изработена е в плосък релеф. Елементите на плочата са сходни с тези на плочата, открита при разкопки в с. Ореше, по пътя за с. Дебрен. От същото място са открити още две плочи. Вероятно те са част от канцел и са местна изработка от каменоделските ателиета на Никополис ад Нестум. Без съмнение те са част от декоративната уракаса на раннохрсиянска базилика.
Джамията на Караджа Паша, гр. Гоце Делчев В българските земи има малко запазени паметници от драматичния петнадесети век. Малко от тях са изследвани с методите на археологията. Проучването на Старата джамия в града ни по своя характер и резултати е достижение за българската наука.
В българските земи има малко запазени паметници от драматичния петнадесети век. Малко от тях са изследвани с методите на археологията. Проучването на Старата джамия в града ни по своя характер и резултати е достижение за българската наука. То се проведе в периода 1998-2000 год., благодарение на финансовата помощ на Фондация Макс ван Бершем - Швейцария. Същата прие положително идеята на екипа от археолози, под ръководството на научен сътрудник Бони Петрунова.
Най-интересната находка от първата година на проучването е некрополът около сградата. Може би най-доброто постижение на археолозите беше заснемането на вътрешната украса на Караджа паша джамия. Последната стенописна украса вероятно е правена през XVII век.
След частично укрепване на купола, стана възможно да се проучи и вътрешното пространство. Подът се оказа покрит с правоъгълни глинени плочи. Откритите материали са след XV век. След изложените дотук резултати от археологическите разкопки може да се каже категорично, че джамията е построена през XV век.
До 1445 год. районът е бил обитаван от християни. Постепенно броят на мюсюлманските семейства нараства, което довежда и до разцвет на култовото строителство. Най-добрите техники и традиции в строителството на Византия и Средновековна България са намерили приложение при издигане на сградата. Джамията е претърпяла 3 преустройства, последното очевидно през XVII век, което дава и окончателния облик на интериора.
При щателния оглед на река Неврокопска, до която се намира Караджа паша джамия, на около 500 м югозападно е регистрирано мястото, на което се е намирала античната базилика “СВ.НИКОЛА”. С този факт може да бъде обяснен ранният период на проучения некропол, както и множеството преизползвани антични строителни детайли, открити при разкопките. Именно тези сполии са категорично доказателство за онази културна приемственост, в резултат на която българските земи са осеяни с великолепни неподражаеми паметници. Караджа паша джамия е един от тях. Нейното проучване е принос към генезиса на един културен модел, в създаването на който участват всички балкански народи, и който слага своя отпечатък върху тяхното бъдеще.
